ян. 132013
 

10-1-2013 г- 16-04-20 ч-

 

bTVnews.bg

Президентът Росен Плевнелиев услужил с 321 лв. на закъсала жена

Добрите дела на управляващите не стихват. Преди дни земеделският министър Мирослав Найденов помогна на пострадал при катастрофа на магистрала „Тракия“. През септември 2012 г. МВР шефът Цветан Цветанов пък услужиха на катастрофирали рускини. По-рано вицепремиерът спаси пострадала при катастрофа американка в столичния кв. „Симеоново”.

 

цялата статия

 

 

 

От twitter:

„На мястото на bTV, bulsatcom пуснали канал само с  реклами. По-възрастните още не са забелязали разликата.“

„Акцията на икономическа полиция в офиса на TV+ можеше да се гледа ексклузивно още седмица преди самата акция.“

„bTV Action на живо в офиса на Булсатком“

„частна поръчкова милиция оглавявана от Цецо Тъпото“

„От 3 до 5 години затвор, ако не си гледал нито една серия на Листопад и Пепел от рози.“

 

parti agencia

AddThis SVEJO.NET facebook twitter Lubimi.com Dao.bg Digg.com Ping.bg Pipe.bg Web-bg.com send to email web2PDF convert and download print friendly
Дек. 152012
 

Със сигурност все още не сте накупили още подаръци за всички. Със сигурност има някой на който просто не знаете какво да подарите. Или може би ви се иска да подарите на своя дом нещо автентично и красиво и същевременно да направите един мил жест в момент на нужда.

Ако попадате в един от горните сценарии, искам да ви запозная с няколко човека. 

Това е Даниела – интересна личност с интересни истории и възгледи.

Запознайте се и с Валя – голямата дъщеря на Даниела, която рисува прекрасно. Освен, че рисува много красиво, тя е решила да продава творбите си, и  парите от продажбите да дарява на Яна.

Тук вече можете да се запознаете с Яна. Тя страда от много рядка болест, при която кожата е тънка и нежна колкото крилце на пеперуда и най-малкото докосване може да доведе до образуване на мехури и рани, които могат да се възпалят в последствие. На места кожата липсва, а непрестанните грижи са изключително тежки и мъчителни, както физически, така и психически. Консумативите и лечението на едно такова пеперудено дете е доста скъпо. 

Поклон за Валя, че продава безкористно своя труд и се опитва да направи нещо добро и да помогне. Поклон и за всички, които с купуване на картина, ще дарят колкото могат за Яна – пеперуденото дете.

Разгледайте МАГАЗИНА НА ВАЛЯ, цените са символични.

 anjelina-jolie

parti agencia

 

AddThis SVEJO.NET facebook twitter Lubimi.com Dao.bg Digg.com Ping.bg Pipe.bg Web-bg.com send to email web2PDF convert and download print friendly
окт. 212012
 

Кирибати е една малка приказка. Част от нея обаче остава все повече под вода заради повишаването новото на Тихия и Индийския океан.

Аз предлагам да си осиновим населението на Кирибати. Те са си живуркали прекрасно, разпръснати върху 14 атола и 18 острова на територия от 3 500 000 km2. (България е на 110 994). Живота им вероятно е бил цветя и рози (така отстрани всичко изглежда лесно) като се има предвид, че  нямат телевизия, а единствената радиостанция работи от дъжд на вятър. Няма армия, само малко полиция, нито пък национална валута, нямат железопътен транспорт. Какво му трябва на човек… Само да му се натрапват някакви фалшиви и лицемерни ценности, които той да намира за истински важни.

Та да се върна на темата. Да приютим кирибатци! Те са само 92 533. Спокойно можем да ги заселим около Кърджали с цел облагородяване на южната част на България… или около Шумен, но там с друга цел. Средно 10% от тях са неграмотни, което е много близко до средната неграмотност в България, така, че ще се впишат идеално.  Масово могат да бъдат назначавани като учители по английски (понеже това е един от официалните им езици) и да вкараме свободно избираеми часове по тунгаруански. Екзотика достойна само за най-ученолюбивите. Е, вярно, не предлага някаква кой знае каква реализируемост за в бъдеще, но за всеки влак си има пътници. И като казах влак – ето ние какво ще дадем на кирибатците – ВЛАК! Влак бе, влак… Предлагам една от точките за успешна интеграция да предвижда безплатно ползване на Българската Железница и общински апартаменти със стени. От където и да го погледнеш последното ще е крачка напред, предвид това, че до сега са живели в колиби без стени и повдигнати от земята на колове. Каквотои да си правиш – всички го виждат, на живо. Дето се вика като на Еич Ди, брато.

При преговорите може да се борим да им придобием и националния домейн, който е .ki. Така ще назрее едно широко поле за изява на всички търговци и предприемачи, като предвиждам само малка част от широката употреба: krastavi4.ki, piper.ki, kartof.ki, patladjan.ki и други мутренски имена.

Освен да бъдат учители по английски и тунгаруански веднага ще им направим една малка оранжерийна плантацийка с палми, да си извличат палмово масло както преди, и да си правят мебели. Супер екзотично! След това ще ги продаваме на 18-торна цена на снобарите и псевдо-висшия ни елит. 

Скрита полза обаче за цялата ни държава ще бъде 16%-ния естествен прираст на тези наши, бъдещи събратя.  Така ще можем горе-долу да пооправим нашия отрицателен -0,796% прираст и да не се редим вече до страни като Сирия и Йордания, поне по този параметър.

Не лош план е да се балансира по равно масата свежи данъкоплатци из 10-те най-големи града по население – Шумен, Добрич, Сливен, Плевен, Стара Загора, Русе, Бургас, Варна , Пловдив и София. Като тайно ще бъде назначена комисия, която да отчете степента на толерантност по региони.

Друг план за интеграция може да предвиди да локализираме гостите в Шумен, както предложих още в началото. Те ще се пръснат по околните градове и села, Никола Козлево, Каспичан, Памукчи и т.н. и Шумен ще скочи от десетото място, направо на четвърто по население. Само на крачка зад Бургас, а и като ги накараме да бачкат здраво, ще може да възродим земеделието в Добруджа. Все пак тука всеки гледа на хляба мекото и на никой не му се оре. А и да има желание човек да оре, държавата го смазва с уникалните си бюрократщини, такси, процедури, години време за разглеждане на документи, пари за рушвети и още неща от километричния списък на лелката от трето гише.

 

Всъщност основната цел на безподобното ми словоизлияние беше да обърна внимание върху ценностите, и как всеки се влияе малко или много от тях. Как те ни биват налагани и настава една надпревара по тази тема, която задоволява единствено и само търговците. Е, и егото на клиента естествено, който съвсем лееееко е поставен в подобна конкурентна среда. И въпреки формaта на текста, в никакъв случай не съм искал да подценявам или омаловажавам Кирибати с неговото население. Може би съвсем малък шарж, ей-така.. за разкош 🙂 Вярно, че в Кирибати примерно да имаш 8 овце вероятно може да е признак на величие и могъщество… Или да имаш жена с най-камбест нос, или нещо друго. Все пак, накъде е един народ без ценности. Интересно ми стана как живеят тези хора, какво нямат и какво имат спрямо нас. Как губят земята под краката си (буквално) и какво става с техните ценности, какво става с техните приоритети и планове? Всъщност какво ще стане с тях?

В статията на Горичка има по-подробна информация -> Островна държава си търси нов дом.

 

parti agencia

AddThis SVEJO.NET facebook twitter Lubimi.com Dao.bg Digg.com Ping.bg Pipe.bg Web-bg.com send to email web2PDF convert and download print friendly
сеп. 132012
 

Не знам какво точно се прекърши в мен ама в последната седмица се вкарвам в някакви готварски приключения. Не, че и преди не ми се е случвало, по принцип обичам да експериментирам ама мноооого рядко, да не кажа МНОГО-много рядко… и за малко.

Този път за няколко дни реших да подхвана няколко неща, като към рецептите съм се придържал само технологично, пък каквото излезе накрая.

Питка „Жожоба“ с маслини
… не знам защо жожоба, това ми хрумна ама питка „слънце“ не й ходи… това също е мога да обясня защо.

Начина на приготвяне е съвсем прозаичен – килограм брашно, кофичка кисело мляко, 3 яйца, кубче мая, 1с.л.сол, 1с.л. олио, 1с.л.захар. Няма да обяснявам как се приготвя с подробности, а само, че единият жълтък се оставя за намазване отгоре. Забърква се кашичка от маята, малко брашно, захарта и хладка вода и се оставя да бухне. Останалото брашно се оформя с кладенче по средата и се смесва и меси с другите ингредиенти, до получаване на средно твърдо тесто, което накрая се разделя на две равни части.

Прави се блат от едната част, намазва се с масло или олио (каквото сте си приготвили), ръси се сирене (и черни, нарязани маслини по желание). Разточва се и вторият блат и се лЕпи отгоре на първия. Втория блат и той се маже с разни мазнотии – каквито има. Цялата картинка се навива на руло, което малко се усуква след това, тъй, да стане интересно за окото. Режат се двата края, а останалото парче се нарязва на 5, 8, 13, 21 или друга бройка от реда на Фибоначи парчета и се нарежда в тавата. Трябва да има по малко място от всички страни защото се надува докато втасва, като се пече – също. Оставя се да втаса, примерно час и се мята във загрята умерено фурна, за около 45 мин.

Опа… забравих, че като се нарежат парчетата трябва да се намаже с оставения жълтък да се получи готин вид (поне). Ако сте стигнали до тук и питката вече е във фурната – няма страшно… рецептата е желЕзна и питката ще стане толкова вкусна и пухкава, че на никой няма да му пука как изглежда. Като се опече се поръсва малко с вода и се покрива с кърпа за 20-тина минути.

След това е добре да имате другарчета под ръка, чиито брой  се дели без остатък на броя на парчетата, защото една питка (па макар и толкова вълшебна, като нашата) не е толкова хубава притоплена на следващия ден и трябва да се смачка веднага.  Вземате въпросните верни другари и поне кило пържоли, които те са донесли и сядате на трапезата. Така дет’ се вика с бъклица и дрян да скрепите другарството до фазата „ти мен уфъшааш ли мъ?“, която обозначава недвусмислено, че цялата галимация е преминала успешно.

 

 

Надупени картофки mod2

Картофките се нарязват на около сантиметър дебелина. Хубаво е дори и да не ви трепери ръката да варирате малко в дебелината +-3мм защото по-дебелите и по-тънките стават с различен, но всеки по своему приятен вкус. Приготвя се сместа за овалване от царевично брашно, чубрица, чер пипер, сол и чесън на прах. Тавичката се облива доволно с мазнина, нареждат се картофчетата и се мятат да се пекът.

Хубаво е да се наглеждат от време на време защото панировката попива от олиото и може да прецакате тавата, а тогава жена ви няма да е доволна. Ако се пекът много бързо отгоре и се притеснявате, че ще останат сурови по средата може да се завият с фолио за известно време. Зависи от фурната. След това е въпрос на вкус – дали ще ги гарнирате с печен заден калник от прасе и студена бира или ще си ги боцкате на постно 🙂

  

Шишчета от мариновани пилешки сърчица

Тази рецепта я четох някъде, честно казано, но пак доста я промених. Сърчицата се измиват, сцепват се до половината и пак се измиват ако пуснат кръв. Това е малко пипкаво, но подозирам, че точно сцепените през половината (но не до края) сърчица спомагат за по-доброто мариноване и отличното опичане след това.

Маринатата е 60/40 съотношение от бира/вода, чесън на прах, сол, разни меродии, корени, листЯ и изсушени храсталаци каквито ви харесват (аз сложих от всичко, което ми хвана окото), лимонов сок ако има малко. Важно е да се добави соев сос обилно, но не много да не стане солено. Опитвайте маринатата от време на време. В тази благина се накисват сърчицата и се оставят в хладилника за два часа. След това повечко сърчица и по-малко морков се нанизват на шишчета. Предполагам че и лук ще му ходи, но аз не сложих. Пече се, става много бързо и много вкусно. Студена бира или разни вина са му най-добрите другарчета.

  

 [wp_ad_camp_1

AddThis SVEJO.NET facebook twitter Lubimi.com Dao.bg Digg.com Ping.bg Pipe.bg Web-bg.com send to email web2PDF convert and download print friendly