сеп. 152009
 


НДУ* за да се вкарате във веселбата:
Вие сте студент и/или живеете в град, различен от този на личната ви карта и шофьорската книжка. Нямате настоящ адрес**. Просто никога не ви е трябвал. Работите, учите, дори гласувате без подобна хартия. В един момент обаче ви спира другаря полицай и при непредоставяне на основателна причина да сте без колан, ви бива връчен акт.

02.08.2009г. Заедно с връчването на акта ви се обяснява, че трябва да си зарежете работата (евентуално да си пуснете отуска) да прекосите половин България за да отидете до града, от който сте по лична карта, в работен ден около еди-коя-си-дата за да видите дали ви е излязло наказателното постановление. Ако евентуално е излязло – да го платите и да си вземете талона. Това – ЛИЧНО !!! Не може да отиде никой друг. Дори и роднина… баща ви. НИКОЙ ! Само вие.

Пулите се недоумяващ до патрулката и през главата ви минават два варианта:
1) оставяте нещата така и карате по горния сценарии;
2) започвате да се газирате колко безобразно е това. Как може да не си направят системата така, че да могат  да си управляват данните… та нали са едно цяло. Вие не сте виновен за тяхното малоумие на свързаността. Вие не сте виновен за това, че системата за данните е от преди 20 години. Вие живеете тук повече от 5 години, защо мааму стара да не могат да ви оставят талона тук. Да си се спасяват.

Избирате вариант 2).  Излиза че имаме късмет (чак не е за вярване нали) и униформения решава да спретне една молбица за да остане талона тук и я прикрепя към акта. Съветва ви да отидете на следващия ден до полицията  за да потвърдите молбата и да се види какво ще става. Благодарите и изчезвате.

На следващия ден – посещение в полицията.  Намирате гишенцето и обяснявате за какво иде реч. Една напарфюмирана „булка“ високомерно ви изслушва и върти дзъркелите докато два мъжки индивида я обикалят и тъпчат някакви бонбони. Изглежда информацията идва в повече и се налага пак да обясните какво се е случило. Следва кратка дискусия за постоянния и настоящия адрес.  След като сте изложили молбата си (устно, съвсем културно и с примолващ тон) ви се обяснява, че това ‘дето го искате е напълно невъзможно!  Ама толкова невъзможно, че как изобщо можете да си представите че може да съществува такъв вариант. С две думи – НЕ! Не става! Индивидите вече ви гледат и подхвърлят „тцъ не мое да стане т’ва… няма как тея в града-от-личната-карта да разберат, че сме ви взели еди-колко-си точки“. Предлагате им да ги информират по телефона, но с това само им приповдигате настроението.

Все още сте на гишенцето… от преди 4 минути сте започнали да се нервирате и последната капка прелива чашата. Изнасяте пълна тирада, както си му е реда…

Булката, дето е сложена там да върши работа изведнъж започва да ви слуша внимателно. Двамата, които се въртяха наоколо се спряха, а единия се оказа даже че й бил колега. Седна и взе да цъка на другия свободен компютър.  Оказва се че положението е много миризливо, работата е гадна и нещата не трябва да функционират така, ама те не били виновни.  В следващия момент, като ги изслушате колко са онеправдани ви се съобщава че същата тая булка ЩЕ направи компромис за вас.  Да бе!!! Само за вас и само този път, понеже ви е първо нарушение от 5-6 години, бла-бла-блаааа. Общо взето ви замазва както си знае. Молбата, написана от полицая, който ви е спрял е изхвърлена в коша. Града и адреса се поправят направо върху акта ( 😯  ) … (дали имат право на това е една друга бира а и не ме интересува особенно).

Викам си на акъла… „басимамата значи можело„. Благодаря вежливо, пожелавам приятен ден и си заминавам.

parti agencia

21.08.2009г. Отивате да си получите наказателното постановление. Излязло е. Интересувате се за талона… тук е!
В този момент през ума ви минава че господ наистина може да е българин и бюрократщината може да не е чак пък толкова черна. Без да подозирате колко трагично всъщност е положението. Благодарите и оставате с едномесечен срок за да си платите НП (нак. п-е).


15.09.2009г. Най-после намирате възможност да се отскубнете и да платите акта. Отивате до СИ-Банк, където е сметката на КАТ, за да можете да си платите с възможно най-ниска комисионна. Докато се борите с мега-отвратителния трафик в първият учебен ден и се оглеждате къде можете да паркирате около СИ-Банк изведнъж забелязвате че въпросната банка всъщност не работи. Врата с решетка, катинар, в 13 часа посред седмицата 😯  . Майната му. Засилвате се в друга банка. Вземат ви 4 (словом: четири) лева за вносна бележка. Закъснявате, трябва да се ходи и до полицията, да свършите и друга работа, и евентуално да обядвате някаква junk food.

Следващата ви спирка е РУМВР (полицията). Оная „маняна“ със промоциите „само за мен и само сега“ я няма и нейния колега ви връща талона. Заглеждате се и виждате че точките ви са задраскани и е написано 27 (от общо 39). Може да не сте си си взели втората математика в университета, ама ви става ясно че след като нямате други нарушения и за това са ви взели 8 точки значи трябва да имате малко повече от 27… 31 например. Питам колко точки имам – незнаят. Ровят из НП – и там не пише. Питате кой мамка му трябва да знае – отговарят ви:  „МВР в града-по-лична-карта“. След съвсем кратък разговор се доразбира че можело да се разбере и в КАТ в този град, в стая 9.

Ествествено това не ви е първия път, когато се занимавате с тъпотията на държавните институции и като нищо може да са ви объркали я началните точки, я взетите точки, да са ви преписали някое нарушение, да се окаже че не сте гражданин на република България. Всъщност вече трудно може да ви учуди нещо. Мамка му – запътвате се към КАТ, а той, милия се намира точно в противоположна посока на града на около 4км. през трафика и изскачащите като зайци първолачета. Влизате в КАТ, гледате голяма, хубава карта на иначе порутената сградата с описани стаите с номерата, само дето не е отбелязано вие къде се намирате, а сградата е почти Щ-образна. Тръгвате в произволна посока, виждате опашка пред една единствена стая и само докато си го помислите и – ДА! Това е стая номер 9. Стигнали сте дотук, закъснели сте много с времето, но решавате че не бихте искали да си го причините още веднъж. Чакате…
Задавате заветния въпрос за информация за наличните точки, а отговора: „в РПУ – града-по-лична-карта“. Е, стига! Това вече не е човешко. Ама наистина бе!

Оказва се че единствения човек на тоя свят, който може да ви каже колко точки имате в талона е някаква застреляна тъпа кифла „в РПУ – града-по-лична-карта„.

Край!


parti agencia



В крайна сметка се намери начин да  си проверя точките. Е пак през кифлата в „града-по-лична-карта„, но поне не се наложи да се ходи до там.  Какво се оказва…  ако нямаш приятели и познати – няма как да станат нещата. Няма как да си информиран дори за собствените си точки по собствения си талон. А ако имах настоящ адрес (сегашния град 2) и постоянен адрес (по лична карта 1) талона ми щеше да остане тук (град 2), без никакви усложнения. Щяха да ми знаят точките, щяха да ми вземат колкото трябва и всичко щеше да е ОК. А тези от град 1 как тогава ще разберат че изобщо са ми вземани точки. Как се прехвърля информацията? Ами ако утре се махна от град 2 и отида и си направя нов настоящ адрес в град 3 ? Тогава к’во правим? А ако си сменя личната карта и местоживеенето и отида в град 8? Че те тея нямат никаква свързаност. Представяте ли си каква боза ще стане? Имам чувството че си обменят информацията чрез колетни пратки с бланки изпратени по влака… или може би само се правят на луди. 🙄  Ааааа… и най-интересното: от 02.08 до 15.09 в РПУ по-лична-карта нямам взети точки. От където и да ги погледнеш това са си 25 дни. Не че се оплаквам нещо ама…

ОК, съгласен съм! Имам нарушение – ще си го платя, но е нелепо системата да те натоварва в пъти повече, отколкото ти е глобата и то с нейните собствени проблеми и недомислици. Неморално е да те пращат като полуидиот от гишенце на гишенце и всеки да се прави на утрепан и да чака само да си вземе парите. Ненормална е системата, неорганизирана, дотолкова, чак е обидна.

Обидно е отношението, обидно е че дори и когато има ред на действие за да си платиш глобата все пак попадаш в кофти ситуация с недомислената система и това се оказва твой проблем. Трябва сам да търсиш решение… и това в тяхната собствена система!?!?

Хората измислиха Интернет. Всяка втора по-голяма борса за кренвирши и лютеница имат централизирана информационна система. Човек може да подпише документ от другата страна на планетата. Говори се за „Великата Конспирация“, за сателитно проследяване на хора, за чипове, за високи технологии… Нормално ли е МВР да не може да прехвърли за 25 дни между два от клоновете си информацията че на лицето Х са му взети Y точки? Нормално ли е да е АБСОЛЮТНО НЕВЪЗМОЖНО да се разбере колко точки има човек в талона?  Хахаха… на това ли трябва да разчитаме? На тези мижитурки с дребни душици, сврели се в мизерните си, смрадливи кутийки, наречени „офиси“, с дупка на вратата със гордото соц-име ГИШЕ.  Те, живеещи заради минутите щастие да пият една ракия като се приберат вкъщи, да пуснат телевизията-с-чалгата или да си прехвърлят порно на телефоните през работно време. Толкова уморени от живота, толкова подтиснати и оттегчени от работата си. Това ли са хората, които вземат заплати от нашите данъци, а когато отидеш  за да си свършиш работата те мразят в дъното на душата си, че искаш да им прекъснеш следобедното кафе с бисквитка?

Това нормално ли е? Смешници!!!


* НДУ – необходими и достатъчни условия

** настоящ адрес – адрес, различен от този по лична карта. Придобива се след подаване на молба в общината + някаква такса. Резултата е, че ви включват в регистъра на града в който сте в момента и ставате със статут, подобен на „временно пребиваващ тук“. Получавате индигирано копие с подпис и печат.




Отначало имах угризения на съвестта, че тези служители/ки не са виновни че еди-кое-си не може да стане. Е… вече не е така.

Общо взето в  държавните институции (и учебните) се срещат няколко чешита:
1) мухлясали и закоравели кифли… в цикъл още от преди 30 години, които в момента в който изречеш „Добър ден“ и усещаш че вече си сбъркал и е най-добре да се извиниш за безпокойството и да излезеш.
честота: Рядкост са.
успеваемост: Ако има някакъв нерегламентиран начин да се оправят нещата имаш минимален шанс да го разбереш, колкото и да се напъваш.
евентуално решение: Все пак можеш да пробваш да отидеш при шефа й… така шансовете ти се увеличават с доста.

2) обикновенни кифли, недоволни от живота, храната, работата, шефа, въздуха…  – държат се привидно културно, но те убиват с поглед. 
честота: Най-често срещани.
успеваемост: След като им покажеш че си прав и че след като си прав, значи проблема е техен и ти не трябва да страдаш от това – се намира изключение, чрез което може да станат нещата.

3) свежи кифли: вежливи, приятни и услужливи.
честота: Вероятноста да попаднеш на такава е точно такава, колкото да видиш падаща звезда. Случва се ама…
успеваемост: Ако има начин да ти се помогне – тя ще ти каже.


AddThis SVEJO.NET facebook twitter Lubimi.com Dao.bg Digg.com Ping.bg Pipe.bg Web-bg.com send to email web2PDF convert and download print friendly

  8 коментара to “Вие сте студент и искате лесно да си платите акт-а към КАТ? Няма проблеми!”

  1. „Всяка втора по-голяма борса за кренвирши и лютеница имат централизирана информационна система. Човек може да подпише документ от другата страна на планетата.“

    Да, ама те са частни, няма държавна поръчка, конкурси, няма комисионна, нещата стават бързо… В КАТ е точно обратното.

  2. … а това не значи ли неправилно управление на парите от бюджета.
    Разполагат със средства да го направят, но не го правят. Защо? Нали това са нашите пари… тези институции не трябва ли да са в помощ на нас, а не в затруднение?

  3. Да, нашите пари са. Но какво правим НИЕ, зада защитим нашите пари? Нищо. Всъщност не е нищо – „джиткаме“ в интернет…

  4. „„джиткаме“ в интернет“…

    Прав си че и ние сме си виновни, но това са държавни органи, които си спят… за тях си е по-добре да нямат работа, защо да се напъват да улесняват механизма. Според тях: „като не ти харесва – не идвай“ а в някой случай не може да се мине покрай системата… трябва през нея.

    Какво да направим да протестираме? Да излезем с картечници? Да им съберем дарения?

  5. „Да излезем с картечници?“

    Хмм, заслужава си да помисли човек…

  6. Хаха, всичко това е от непознаване на законите.

    Един член от ЗАНН казва, че задължението за *връчване* на НП е на органа (хехе) .

    Така, че аз никога не съм стъпвал ( няма да стъпя) в КАТ , ако изрично не ме повикат с призовка (което те правят един път на 3-4 години).

    Т.е. не ти , а КАТ има проблем, щото трябва да те намери и връчи НП. Докато не ти връчи НП , то не е влязло в сила.

    Ако пък си притеснен за талона (ах таз милизионерска измишльотина) , глобата за шофиране без талон е 10 (десет) лева !!!

    Безкрайно по евтино , отколкото правенето на маймуна. Пък за 10-те лева отново важи номера с намирането и връчването.

    В крайна сметка, ако човек познава законите, той ще прави администрацията на маймуни , а не обратното.

  7. Полезна информация е това. По подобен начин стои въпроса с унижението – „ела сега до колата да видим какво ще правим“ и да клечиш там като наказан. Доколкото знам никой не може да те задължи на това.