авг. 122010
 

Още 1980 година Еменския каньон е обявен за природна забележителност. Наскоро разбрах за този водопад и понеже ни е наблозо решихме да отскочим една събота. Така и направихме. Заредих батерийте на фотоапарата, стегнахме се взехме кучето и тръгнахме. От Габрово най-пряко ми се стори през Търново и по магистралата след това. Впоследствие се оказа, че пътя през Дряново и селата е 3 пъти по-кратък път, но както и да е.

село Емен

Отклонихме се от магистралата през село Балван, оттам през село Емен и към каньона та чак то табелата за Екопътеката. Видяхме, че има спрели коли и се приготвихме да продължим пеша.

Еко пътека - Емен

 

Екопътеката слиза надолу в Еменския пролом. На пръв поглед нищо интересно.

 

Тук завършва спускането. В ляво се намира пещерата, а в дясно се открива красива гледка към река Негованка (приток на река Росица).

Емен - Еко пътека

 

Това всъщност е началото на екопътеката през каньона на река Негованкаили т.нар. Еменски каньон. Според Уикипедия Еменската пещера е дълга 3113м. и е сред 20-те най-дълги пещери в България. Преди е била използвана като гъбарник, като склад за узряване на сирене и като част от изградената над нея военна база. Като следствие от тази експлоатация на входа й е излята бетонна плоча и в свода е пробита асансьорна шахта. Освен най-известната Еменска пещера в Долния Боаз през 1985 – 1991 г. е открита голяма пещерна система, разположена между селата Мусина, Балван, Ново село, Емен, Добромирка и Вишовград с многобройни водни и сухи галерии. Това са пещерите “Русе”(3 306), “Бамбалова дупка”(2 923) и “Троана”(3 243).

Негованската екопътека е първата екопътека в България.

Емен - Пещера

parti agencia

Еменска пещера

 

В Еменската пещера.

Еменска пещера

Еменска пещера

Еменска пещера

Еменска пещера

Еменска пещера

 

Изгледа към отсрещния склон на каньона от пещерата.

Еменска пещера

 

Продължаваме по екопътеката. Тясна, пресечена и трудна за вървене… когато си с чехли. Важно е ако решите да посетите Еменския каньон да имате предвид да се приготвите за преход, а не за разходка. Терена не е чак толкова труден, но ние бяхме тръгнали като на разходка из парка – с чехли и без вода. Задължително си обуйте удобни обувки и си носете вода. Така екопътеката въобще няма да ви затрудни и наистина ще бъде удоволствие.

Еменска Еко пътека

 

Първите около 300 метра са доста трудни. Утъпкана е пътеката, така, че няма как да се объркате, но е малко по-сложно в сравнение с останалата част. Сега трябва да се изкачим на върха на каньона.

Тук, почти в началото на пътеката се запознаваме с момче и момиче – Катя и Цецо от Велико Търново. Почти през целия път се движехме едни след други, засичахме се като спирахме за почивки. Готини хора. Ей, Цецо и Катя от Велико търново ако четете – много поздрави  😉

Еко пътека - Емен

 

Въобще не ми мина през главата да снимам повече по време на изкатерването. Ето ни вече отгоре на каньона. Гледката е божествена!

Изглед към продължението на екопътеката.

Еменски каньон

 

На връщане срещнахме местни, които разказаха, че тази скала се нарича “Момин скок“. Историята е, че по време на потурчването идвали момичета на тази скала и скачали за да се удавят във вира долу, който бил много дълбок.

В интернет пък се твърди, че Момин скок се казва всъщност Еменския водопад, с който завършва екопътеката от другата страна на каньона. Не мога да кажа кое е по-достоверно, така че оставям на вас.

Местните разказаха също, че много рядко се случва реката да е пълноводна за да се получи красивия водопад, често е маловодна, а през лятото почти оставала без вода.

Еменски каньон

 

Изглед към река Негованка и каньона.

Еменски каньон

parti agencia

Пролом на река Негованка - Еменски каньон

Пролом на река Негованка - Еменски каньон

 

Панорамна снимка на Еменския каньон. (клик за висока резолюция)

панорамна снимка на Еменския каньон

 

Странна дупка на пътеката. Вижда се, че продължава надолу и вероятно е част от някакви пещерни се галерии.

Пролом на река Негованка - Еменски каньон

 

Някъде посредата на пътя се стига до това вирче. Мястото е прохладно и е идеално за почивка.

Еменска еко пътека

Еменска еко пътека

Еменска еко пътека

parti agencia

Еменска еко пътека

 

Освен удобните обувки, които са задължителни е добре да бъдете с някакъв дълъг крачол или репелент против комари понеже гъмжи от тях. Ама наистина много комари… и гладни при това.

Еменска еко пътека

 

Излизаме от гористата местност отново по ръба на каньона. Пътечките са малки и трябва да се движите внимателно.

Еменска еко пътека

 

Изглед от ръба на каньона. Пише, че отвесните скали са около 80 метра, но от такава височина ми се струват доста повече. При такава гледка вече сме забравили пътя, който извървяхме и сме доволни, че не се отказахме при изкачването на каньона. Доста е високо и трябва постоянно да внимаваме къде стъпваме, особено за снимане.

Пролом на река Негованка - Еменски каньон

 

Тук се виждат част от мостовете, които водят от дугата страна на каньона и след това слизат до Еменския водопад, който навсякъде наричат водопад “Момин скок”. Водопада всъщност малко трудно но се вижда и от тук. Той е на входа на пещерата, която се вижда далеч долу.

Пролом на река Негованка - Еменски каньон

 

Дори и безстрашно да сте минали целия маршрут по ръба на отвесната пропаст то тези мостчета могат доста добре да ви стреснат. Няма друг път към водопада долу така, че това е единствения шанс да го зърнете. Аз слязох само до тази скала, която се вижда на снимката. Видях, че мостовете отиват от другата страна на каньона и помислих, че това е някакво разклонение. Никъде няма указателни табели. Върнах се и продължихме по ръба на каньона за да открием най-после водопада, като все още не знаехме, че точно за това долу в каньона става въпрос.

Пролом на река Негованка - Еменски каньон

 

Преминаването на мостчето е 100% адреналин. Клати се, скърца, всичко е старо, а парапетите са тънки, изгнили и едвам се държат на гвоздейте си. Много внимавайте ако преминавате от там и се подпирайте само на някой по-сериозни греди.

Мостове през Еменския каньон

 

Вече почти съм на скалата по средата на каньона.

Мостове през Еменския каньон

 

Изглед нагоре към екопътеката. Вижда се мостчето по ръба на скалата.

Еменски каньон

 

Ето това е въпросния Еменски водопад. Поне някъде там трябва да се пада – на входа на пещерата. По-надолу има по-добра снимка на това място.

Еменски каньон

Еменски каньон

 

Все още съм на въпросната скала и се движа по мостчето, което я обикаля. От задната си страна мостчето е много тясно – окоо 40-50см. От едната ми страна е скалата, от другата – някаква изгнила клечка, която би трябвало да ме държи да не падна.

Ето и изглед към останалата част от моста, който преминава на отсрещната страна на пролома.

Еменски водопад

 

Връщам се по мостчетата, убеден, че това не е пътя към водопада. Виждате каква пропаст е надолу и какви са укрепителните парапети по мостчето.

Еменски водопад

 

Точно тук долу се намира въпросния водопад. Стигало се без особени трудности по поредица от мостчета. Ние продължаваме нататък.

Еменски водопад

parti agencia

Еменски водопад

 

Отново сме на ръба на пролома и назад се виждат мостчетата по които бях преди малко.

Еменски водопад

 

Продължаваме към заветния водопад, но малко преди края на екопътекатасрещаме връщаща се група. След кратък разговор става ясно, че нататък няма още много и пътеката свършва с някакъв заблатен водоем, а водопад така и няма. Тук разбираме, че пътя за водопада е точно по тези мостчета. Продължаваме да хвърлим едно око на езерото Негованка. То е дълго около 2 км. и започва непосредствено от последните къщи на село Емен.

За връщане по мостчетата и дума не може да става – уморени, с чехли и с куче реаваме да се прибираме. Хващаме пътеката на обратно. Тогава става ясно, че реално има две успоредни пътеки по пролома – едната по самия ръб от която се откриват невероятно красивите гледки към целия Еменски каньон и по която сме се движили на идване, а втората е малко по-навътре в горичката. Утъпкана, широка и лесно проходима, но пък не се вижда и помен от каньона.  Двете пътеки се засичат на няколко места, а някъде по средата се събират в едно.

Ето тук, пак сме на поточето за почивка.

Емен - еко пътека

 

Последни погледи назад към Еменския каньон.

Емен - каньон

 

От всички кучето го понесе най-кофти. Беше страшно изморена и дори докато вървим тя избързва напред, шмугва се в някой храст и ляга на сянка.

Тук отново се вижда какви тесни участъци има по екопътеката.

Емен - каньон

 

Тук срещаме местните, които обясниха за “Момин скок“. С тях има някакво черно куче, което се оказва, че е безпризорно, но е тръгнало с тях. Хората обясняват, че можем да не минаваме по пътеката покрай пещерата за да не слизаме чак долу през скалите и след това да се качваме пак нагоре към шосето и мястото, където спряхме колата. Обясниха ни набързо как да излезем направо на шосето през някаква борова горичка.

Еменски каньон и еко пътека

Еменски каньон и еко пътека

 

Супер чудно беше как кучето им ги изостави и тръгна пред нас. Вървеше напред като от време на време се спираше да ни изчака. И така чак докато излязохме на шосето. Вероятно и то е решило да се връща – съвпадение или просто нарочно искаше да ни изведе на пътя – незнам…

Еменски каньон и еко пътека

 

Излязохме на шосето. Тук изглежда да е имало голяма табела за екопътеката, но някак незнайно е изчезнала. До това място се стига само около 200-300м. по-нагоре от голямата табела, до която спряхме в началото. Имайте предвид, че ако започнете прехода към Еменския водопад от тук ще пропуснетеЕменската пещера. Но пък този маршрут е много удобен за на връщане.

Еменски каньон и еко пътека

Емен - еко пътека

Ако се движите спокойно целия маршрут се минава за около 3 часа. Не забравяйте за комарите, обувките и водата за пиене. Също така, че за да стигнете до водопада трябва да минете от десния бряг на реката. Каньона е дълъг 950м. Има места за пикник и палатки и е едно от може би най-красивите по рода си места у нас.

 

Еменския каньон е приказно красив. Просто изглежда като някаква гледка от научно популярен филм, като нещо, което можем да видим само по телевизията. Не – Еменския каньон е съвсем истински и се намира тук, в България. Великолепна природа, непокътната и дива, една чудесна разходка и една 100% оползотворена събота. Има и такива места у нас – места в които спокойно можеш да се докоснеш до истинската красота и до натуралните, изумителни творения на природата.

 

този пътепис е публикуван и в Портал за почивки, разходки и туризъм – ПочивкаБГ.нет

 

parti agencia

AddThis SVEJO.NET facebook twitter Lubimi.com Dao.bg Digg.com Ping.bg Pipe.bg Web-bg.com send to email web2PDF convert and download print friendly

  24 коментара to “Емен – по ръба на каньона. Еменска екопътека, пещера и водопади. Една красота като от приказките.”

  1. Имам един въпрос:
    може ли по въпросната еко пътека да се кара колело? Моля за бърз отговор, защото мисля да тръгна в близките няколко дена! Благодаря предварително!

    • Да, @Bushy, може да се кара колело, но трябва да излезеш на нея от шосето – горе. Понеже ние минахме по първия разклон, който слиза надолу и минава покрай пещерата. Изкачването след това е по много стръмна, тясна и камениста пътечка и няма да можете да минете от там с велосипедите. Само трябва да подминете първата отбивка с табелата и да влезете по пътеката от втората – таз, която е на последната снимка – около 300-400м още по шосето.

  2. Благодаря! При тези обстоятелства определено ще взема байка с мен 🙂

  3. За да се стигне до водопада не се отклоняваме по мостчетата. Продължава се напред по скалите докато се навлезе в гъста гора с лек за вървене естествен наклон, който ни води точно там. В гората пътеката е лесно забележима, понеже има дървени стъпала по земята. Съжалявам, че сте тръгнали обратно буквално на 200 метра от водопада.. 🙂

  4. Подходяща ли е екопътеката за дете на 6 години или е прекалено кестремна и опасна?

  5. Има пътека, която е през горичката – там няма проблем. Но през нея няма да видите нищо. Другата пътека е буквално по ръба на скалите, но пък е доста широка и можете да вървите доволни навътре. Мисля, че няма да имате проблем.

  6. Благодаря!
    А относно състоянието на съоръженията, имам предвид можем и безопасно ли е ли да минем с детето по мостчетата?

  7. Благодаря за изчерпателната информация! Планираме през почивните дни да отидем до там и всичко-снимките, описанията, съветите Ви ни бяха много полезни!

  8. Вече има поставени табели, на които пише, че минаването по мостчетата е забранено.

  9. Здравейте,
    В началото на м. юни 2012 г. ще посетим Еменската пътека. Възможно ли е да се обходи цялата без да се минава през забранените участъци? Ако по мостчетата не трябва да се минава, каква алтернатива имаме?

  10. Да, възможно е. Мостчетата са затворени, но до водопада може да се стигне по пътеката, която минава през гората. Всъщност мостчетата само кръстосват двата бряга на каньона, a от едното от тях може да се види водопада отгоре, но до самият водопад така или иначе се стига по пътечката, минаваща през гората.

  11. Благодаря за отговора,
    сега съм по-спокойна, 🙂
    а има ли табелки към тази пътечка,която минава през гората, т.е. доколкото четох, в някои моменти тази пътека и „по-опасната, но по-красива пътека“, се съединяват,
    разбирам че това става при мостчетата, или не точно?

  12. След първото стръмно изкачване пътеката върви по ръба на каньона и после влиза в гората, като на места отново излиза на ръба. При мостчетата ще можете да излезете на ръба и да огледате, след което да продължите отново през гората. Табели няма, но става въпрос за 2-3 метра по навътре, така че няма как да се объркате. Всъщност е една основна пътека, която има отклонения на няколко места, даващи възможност за панорамен оглед. Важно е да знаете, че когато слезете до долу по пътеката през гората вече ще сте подминали малко водопада. Трябва да се върнете на дясно, минава се през една полянка с коприва, после по едно дървено (но здраво и сигурно мостче) след което се стига до самия водопад. Ще се ориентирате лесно по шума от падащата вода.

  13. Много ви благодаря за полезната информация!

  14. Искам да попитам, има ли змии около тази екопътека?

  15. Ние не видяхме змии, и горещо ви препоръчвам разходката!

  16. Вчера (6 септември, 2012) се върнах от каньона. Не минавайте по единия край на екопътеката- този, който е долу на пещерата и продъжава по поречието на реката, ходиш вътре в самия каньон. Не е минавано от там с години и много трудно да се мине. Също така, ако искате да видите водопад не ходете през лятото. Всичко е пресъхнало. И по мостовете не минавайте, то си има знак, че е забранено, защото със сигурност ще се срутят. И все пак, който не е ходил да види каньона задължително трябва да го посети. Гледката е невероятна.

  17. Едно красиво кътче от нашата Родина! Името на водопада е Момин скок, така го знам от баба,която вече е на 77 години и е родом от едно съседно на това място село. Това като отговор на автора,който се чуди как точно се нарича водопада,явно Еменски водопад е популярното име в нета. Заслужава си разходката!

  18. От всичко прочетено си направих един извод-трябва някой да се заеме да направи указателни табели,за да няма лутане.След като е толкова известна тази екопътека(а както прочетох-и първата) ,недопустимо е да няма табели.Много екопътеки съм обиколила и смея да твърдя,че има някои,които са малки и неизвестни,но хората са се постарали да улеснят любителите туристи.Да не говорим,че сега ,както се казва,всяка пътечка с мостче и пейка става „екопътека’:)))..А тази като гледам си е от най-живописните,така че ако някой от някоя организация или туристическо дружество чете-да направи нещо по въпроса.Утре отивам и аз,да видим дали ще се ориентирам:)

    • Драги туристи и любители на природата,
      много внимавайте, когато посетите „първата еко-пътека в България“. „Съоръжението“ е изцяло разбито, без указателни табели или карта. Пътеките са няколко, едната започва от село Емен, другата от завой на пътя за село Вишовград. И двете са без указания за дължина, посока, време за преминаване и крайна дестинация. Преминаването им е изцяло на ваша отговорност и ориентация. Били са укрепени преди много години, но сега всичко е изгнило или завлечено от валежи (за дървените стъпала).
      За постовете, по-горе: това зеленото не е езеро, а язовир „Негованка“. Името на водопада наистина е Момин скок, което е свързано с първата версия от разказаното по-горе.При преминаване – внимавайте много! За колела, байкове и деца на шест години – не става.
      НО ГЛЕДКИТЕ И ПРИРОДАТА СИ ЗАСЛУЖАВАТ.

  19. от Балван. Табели 0. Попитахме в магазина на центъра – пратиха ни по някакъв селскостопански път без означения, след около 40 мин се отказахме и върнахме в изходна позиция. Нямаше жив човек, който да питаме. Наложи се да търсим на място въпреки лошия обхват в сайтове пътеписи за местоположението и конкретна информация за пътеката. Тръгнахме по един въжен мост с отвинтени на места укрепления. Постепенно стигнахме до пещерата и чешмата. Ясно беше поне, че това е мястото. Имаше семла карта на маршрута, от която никой нищо не разбран и тръгнахме по пътеката след другите хора. Дойдохме от Пловдив специално и за малко да се върнем! Каньонът е прекрасен. Преходът отне около 2 .30 ч в двете посоки.Децата ни са на 7 г и физически не се затрудниха. Ако кажа, че съм била спокойна за безопастнотта им обаче, ще излъжа. Има доста опасни места. Долу имаше табела, че е реновирана със средства на ЕС. Нямаше нито едно съоражение! Парапети, стълби-нищо. В горичката имаше нещо подобно на стълби, но отнесени от дъждовете. МОСТОВЕТЕ СА ОПАСНИ изгнили отвсякъде. Не разбирам как местните мислят да използват красотата на този феномен като не влагат 1 лв. в указването, обезопасяването му и подръжка! Много хора видяха снимките ми, но съм сигурна, че поради описаната занемареност няма да отидат. Една табела да струва 30 лв, колко да е?
    И след тези чисто граждански и инстиуционален гняв не мога да не кажа – Водопадът и езерцето в подножието са една от най-красивите гледки в живота ми!

  20. Змии има, видях пепелянка в началото на пътеката мина зад нас . Навлизането в пещерата е препоръчително с дъждобран, минава се под прилепите, които извърваш физиологичните си нужди над вас. Носето на осветително тяло е наложително, ако искате да навлезете на повече от 20м в самата пещера, но преди да го направите прочетете инструкциите на входът й.