сеп. 132012
 

Не знам какво точно се прекърши в мен ама в последната седмица се вкарвам в някакви готварски приключения. Не, че и преди не ми се е случвало, по принцип обичам да експериментирам ама мноооого рядко, да не кажа МНОГО-много рядко… и за малко.

Този път за няколко дни реших да подхвана няколко неща, като към рецептите съм се придържал само технологично, пък каквото излезе накрая.

Питка „Жожоба“ с маслини
… не знам защо жожоба, това ми хрумна ама питка „слънце“ не й ходи… това също е мога да обясня защо.

Начина на приготвяне е съвсем прозаичен – килограм брашно, кофичка кисело мляко, 3 яйца, кубче мая, 1с.л.сол, 1с.л. олио, 1с.л.захар. Няма да обяснявам как се приготвя с подробности, а само, че единият жълтък се оставя за намазване отгоре. Забърква се кашичка от маята, малко брашно, захарта и хладка вода и се оставя да бухне. Останалото брашно се оформя с кладенче по средата и се смесва и меси с другите ингредиенти, до получаване на средно твърдо тесто, което накрая се разделя на две равни части.

Прави се блат от едната част, намазва се с масло или олио (каквото сте си приготвили), ръси се сирене (и черни, нарязани маслини по желание). Разточва се и вторият блат и се лЕпи отгоре на първия. Втория блат и той се маже с разни мазнотии – каквито има. Цялата картинка се навива на руло, което малко се усуква след това, тъй, да стане интересно за окото. Режат се двата края, а останалото парче се нарязва на 5, 8, 13, 21 или друга бройка от реда на Фибоначи парчета и се нарежда в тавата. Трябва да има по малко място от всички страни защото се надува докато втасва, като се пече – също. Оставя се да втаса, примерно час и се мята във загрята умерено фурна, за около 45 мин.

Опа… забравих, че като се нарежат парчетата трябва да се намаже с оставения жълтък да се получи готин вид (поне). Ако сте стигнали до тук и питката вече е във фурната – няма страшно… рецептата е желЕзна и питката ще стане толкова вкусна и пухкава, че на никой няма да му пука как изглежда. Като се опече се поръсва малко с вода и се покрива с кърпа за 20-тина минути.

След това е добре да имате другарчета под ръка, чиито брой  се дели без остатък на броя на парчетата, защото една питка (па макар и толкова вълшебна, като нашата) не е толкова хубава притоплена на следващия ден и трябва да се смачка веднага.  Вземате въпросните верни другари и поне кило пържоли, които те са донесли и сядате на трапезата. Така дет’ се вика с бъклица и дрян да скрепите другарството до фазата „ти мен уфъшааш ли мъ?“, която обозначава недвусмислено, че цялата галимация е преминала успешно.

 

 

Надупени картофки mod2

Картофките се нарязват на около сантиметър дебелина. Хубаво е дори и да не ви трепери ръката да варирате малко в дебелината +-3мм защото по-дебелите и по-тънките стават с различен, но всеки по своему приятен вкус. Приготвя се сместа за овалване от царевично брашно, чубрица, чер пипер, сол и чесън на прах. Тавичката се облива доволно с мазнина, нареждат се картофчетата и се мятат да се пекът.

Хубаво е да се наглеждат от време на време защото панировката попива от олиото и може да прецакате тавата, а тогава жена ви няма да е доволна. Ако се пекът много бързо отгоре и се притеснявате, че ще останат сурови по средата може да се завият с фолио за известно време. Зависи от фурната. След това е въпрос на вкус – дали ще ги гарнирате с печен заден калник от прасе и студена бира или ще си ги боцкате на постно 🙂

  

Шишчета от мариновани пилешки сърчица

Тази рецепта я четох някъде, честно казано, но пак доста я промених. Сърчицата се измиват, сцепват се до половината и пак се измиват ако пуснат кръв. Това е малко пипкаво, но подозирам, че точно сцепените през половината (но не до края) сърчица спомагат за по-доброто мариноване и отличното опичане след това.

Маринатата е 60/40 съотношение от бира/вода, чесън на прах, сол, разни меродии, корени, листЯ и изсушени храсталаци каквито ви харесват (аз сложих от всичко, което ми хвана окото), лимонов сок ако има малко. Важно е да се добави соев сос обилно, но не много да не стане солено. Опитвайте маринатата от време на време. В тази благина се накисват сърчицата и се оставят в хладилника за два часа. След това повечко сърчица и по-малко морков се нанизват на шишчета. Предполагам че и лук ще му ходи, но аз не сложих. Пече се, става много бързо и много вкусно. Студена бира или разни вина са му най-добрите другарчета.

  

 [wp_ad_camp_1

AddThis SVEJO.NET facebook twitter Lubimi.com Dao.bg Digg.com Ping.bg Pipe.bg Web-bg.com send to email web2PDF convert and download print friendly

  2 коментара to “Черешката…”

  1. вярно е човек понякога го прихваща нещо да прави неща, които не е правил или поне не „упражнява“ редовно – тази питка ми изглежда ужасно вкусна и ме привлича страшно много, принципно и аз не правя такива неща, но тази рецепта силно ме изкушава, па ще взема и аз да си я направя при първа възможност – поздрави и до скоро и лека вечер на всички

  2. Мале, Жоро….. Лигите ми потекоха. Как ме фффана… Аз кулинарни блогове не чета, ма ти ме издебна коварно