окт. 122012
 

изпратено от Салвадорка Тръпкова

Имало едно време едно приказно царство, в което любезността била най-ценното качество. Кралят изпитвал неистово удоволствие да чува поданниците си за щяло и нещяло всяка седмица поне по три пъти . Кралят предлагал всяка седмица все по-причудливи и полезни варианти за общуване между поданниците си. Били наети около 2000 любезни глашатайки, които по стационарен или мобилен телефон всеки ден информирали жителите за подобренията. Всички в кралство Виваком не спирали да си общуват по всякакъв начин, но не и очи в очи. Някои ползвали предплатени услуги и щом затънели в борчове потъвали в дън земя. Други си обединявали под едно име телефонните номера и така показвали на останалите колко голяма и заможна рода са. Трети сърфирали виртуално с мобилен интернет в търсене на реалната любов.

Дедо Пене бил един щастлив жител на кралството в село Долно Драглище. Отдавна бил вдовец , но понеже бил добър съпруг всичко, което притежавал се водело все още на името на покойната му съпруга Пеневица. Дедо Пене бил овчар и всяка сутрин излизал със стадото на паша и се прибирал късно следобяд. В джоба му неизменно стоял един апарат Нокия 100, от който бил много доволен. Часовникът му бил точен, алармата го будела със силен звук и дори на 83 скачал като младеж от леглото, а ФМ радиото му било най-добрата дружка по време на пашата. Не щеш ли полезният предмет звъннал по-различно от сутрешната аларма. Дедо Пене го извадил от джоба си и се чудил защо хем цвърчи, хем подскача като живо. Натиснал без да иска едно от копчетата и установил, че странното нещо говори /и то с леко еротичен пресипнал женски глас/.

Телемаркетинг глашатайката започнала ласкова да му обяснява:
-Добър ден казвам се Салвадорка Тръпкова и Ви се обаждам от името на кралство Виваком . Целта на моето обаждане е да се свържа с наша специална и лоялна жителка , а именно Г-жа Пеневица.
Настъпило неловко мълчание. Дедо Пене се чудел дали не му звънят от преизподнята. После се поокопитил и с тих и тъжен глас отговорил:
– Чеде, тя мойта булка се спомина преди 4 годин.
– Много съжалявам да го чуя Господин Пене, мога да направя няколко добрини за Вас/ като една истинска златна рибка/. Първо можем да променим собствеността на номера , на който Ви звъня без никакво усилие ей тъй на докато си говорим и безплатно, второ мога да Ви продължа абонаментния план на телефона за нови 24 месеца и да си имате безплатен любим номер.
– Чеде, много не разбирам , какво ми рукаш – какъв телефон , аз нямам телефон.
– Господин Пене как да нямате телефон , като сега разговаряме по него.
– А тази пущина много ме стресна, то си ми е часовник и дружка докато съм на пасището , ама днеска като проговори … аз пък онемях. Та какво да му продължиме – какъв план???
– Да си имате радио и часовник през следващите две години и да не търсят покойната Ви лоялна съпруга , а Вас.
– Хубаво думаш , хубаво добре – къде треба да идем ….
– Никъде Господин Пене , сега по телефона ще сверим някои данни.
– Аз нямам телефон
– Добре Господин Пене по радиото тогава… Да кажа само, че с цел Вашата сигурност разговорът се записва.
– Кое ме застрашава, да не сме пак във война … ама аз слушах новините, ама може и да не съм дочул , на моите години 98 … и като ме записвате ще се чуя ли после по радиото.
– Не Господин Пене няма да се чуете по радиото. Искате ли да продължим Вашият договор за телефона, часовника и радиото за още 2 години …
– Ми добре думаш , чеде значи ще съм жив до 100 , като прадядо ми по майчина линия. Съгласен съм.
– Кажете ми любим номер, с който да говорите всеки месец неограничено.
– Девойче, аз с номера не знам как се говори ама с Дедо Либен от Горно Драглище си рукаме от баирите … ако може той да ми е любим ….
Неловко мълчание от страна на телемаркетинг глашатайката….
– Господин Пене Вашият приятел има ли и той като Вас часовник и радио
– Имаме еднакви … неговият жена му … то и тя се спомина му го купи Г-жа Либеница.
Услужливата глашатайка започнала да рови в базата , за да изнамери любимия номер за Господин Пене.
– Господин Пене намерих номера на Господин Либен , можете ли да си го запишете
– Диктувай , чеде сега ще го издялкам на черницата с ножката.
Издиктувала глашатайката номера около 10 пъти, за да може Дедо Пене да го издялка.
– За какво ми е този номер чеде …
– Да си говорите с Господин Либен неограничено
– Чеде , ние се знаем от 78 години , като си говорим не се ограничаваме … знаем си всичко … даже кой кога се е изпуснал
– Да Господин Пене но сега няма да викате през баира и да Ви чуват и в Горно и Долно Драглище, ще Ви спестим от срама…
– Добре чеде , ще питам внука кат’ си дойде летоска от Германия.
– Господине , да обясня в момента правим сделка от разстояние
– От разстояние ама с гласа си все едно ме галиш, чеде.
– Ще получите писмо в рамките на 5 работни дни с обратна разписка, в което е описан нашия разговор
– Това щото не помня ли?
– Не , за да го имате „черно на бяло“ и да го покажете лятото на внука си..
– Добре чеде, добре… аз отдавна писма не съм получавал , ама защо е с обратно… какво беше там … аз чеде не съм обратен цял живот само булки заглеждам.
– Нищо не е обратно Господин Пене – само един лист разписвате и го връщате на куриера.
– Кур.. абе Вие младите срам нямате … какъв е този дето ми го пращате.
– Господин Пене това е новата дума за пощалъон
– А ааа добре , ама какво и беше на старата???
– Като ви даде кур… извинете пощалъона писмото имате право ако нещо не Ви хареса да се откажете на номер 123
– Аз мъжко не харесвам ако трябва да се отказвам веднага ….
– Не е необходимо Господин Пене … пощалъонът носи писмото и бързо си тръгва без да Ви безпокои.
– Добре айде , че едното добиче се отдалечи много
– Само да сверим адреса , на който да Ви донесат писмото.
– Кръчмата на центъра на селото – тя е една , пък в селото сме трима пияници аз съм със най-червения нос.
– Записах Господин Пене – а сутрин между 9 и 13 пиете ли …
– Не тогава съм с овцете
– Господин Пене кур… извинете пощалъона как да Ви намери ???
– Ами да пита тоя с по-светлия нос къде съм или да го прати да ме викне от баира
– Записах Господин Пене , благодаря , че оставате наш лоялен клиент
– Лайнян ли … как разбра , че …
– Извинете Господин Пене нищо не съм разбрала… лоялен е нещо като съвестен.
Приятен ден от кралство ВиваКом.

Дедо Пене чул странен звук в радиото ама имал по-сериозни грижи в този момент.
След седмица се споминал и приятелят му Дедо Либен получил писмото. Лятото го предал на внука на Дедо Пене. Внука прочел , разплакал се … какво наследство само … 20 овци, порутена къща и абонамебтен план към кралство Виваком ….

изпратено от Салвадорка Тръпкова

 

Виж всички публикации относно Сделка от разстояние.

 

parti agencia

AddThis SVEJO.NET facebook twitter Lubimi.com Dao.bg Digg.com Ping.bg Pipe.bg Web-bg.com send to email web2PDF convert and download print friendly

  One Response to “Приказка за Любезното кралство ВИВАКОМ”

  1. Имам подобен проблем с vivakom.През 2009 година сключих договор за мобилна услуга някаква XL за 70 лв.на месец,през май 2010 ми се обади любезна операторка която ми предложи да удължа договора за една или две години,като ще получа някакъв телефон и намаление на месечните такси съответно за 6 или 12 месеца.Не се замислих приех,но категорично подчертах че искам за една година,знаех че разговора се записва и не очаквах да са толкова нагли.Сега когато договора трябваше да е изтекъл ми обявиха че е бил за още две години.Е почна се едно говорене на 123, чаках някой да прослушва разговора и тн. та мина още месец.Не съм получавала никакви писма,договори и тн. само някакъв телефон и то един месец след обаждането.Днес писах на комисията, да видим какво ще стане.Не ми е ясно точно кой може да изиска тези разговори,те така могат да кажат че си подписал за 10 години и таксата е 1000лв. без ддс. и относно тази отстъпка щях да заправя не се хващайте ,трика е плащате 3 месеца по малко и на края ви идва сметка от 220 лева при условие че аз съм със 100 ч. безплатни разговори.като се обадих на любезните оператори за да питам защо сметката е такава ми обясниха любезно че не е от разговори а от интернет,тоест 150 лв. за мобилен интернет за един месец.Е какво още да ви кажа,освен че никога не съм ползвала интернет на телефона,но пак няма как да докажа,преглътнах и това 150 лева за интернет, къде ли не отишли.Въпросът е принципен и не смятам да оставя работата така,ще почакам комисията и после в съда, пък ще видим.