окт. 212012
 

Кирибати е една малка приказка. Част от нея обаче остава все повече под вода заради повишаването новото на Тихия и Индийския океан.

Аз предлагам да си осиновим населението на Кирибати. Те са си живуркали прекрасно, разпръснати върху 14 атола и 18 острова на територия от 3 500 000 km2. (България е на 110 994). Живота им вероятно е бил цветя и рози (така отстрани всичко изглежда лесно) като се има предвид, че  нямат телевизия, а единствената радиостанция работи от дъжд на вятър. Няма армия, само малко полиция, нито пък национална валута, нямат железопътен транспорт. Какво му трябва на човек… Само да му се натрапват някакви фалшиви и лицемерни ценности, които той да намира за истински важни.

Та да се върна на темата. Да приютим кирибатци! Те са само 92 533. Спокойно можем да ги заселим около Кърджали с цел облагородяване на южната част на България… или около Шумен, но там с друга цел. Средно 10% от тях са неграмотни, което е много близко до средната неграмотност в България, така, че ще се впишат идеално.  Масово могат да бъдат назначавани като учители по английски (понеже това е един от официалните им езици) и да вкараме свободно избираеми часове по тунгаруански. Екзотика достойна само за най-ученолюбивите. Е, вярно, не предлага някаква кой знае каква реализируемост за в бъдеще, но за всеки влак си има пътници. И като казах влак – ето ние какво ще дадем на кирибатците – ВЛАК! Влак бе, влак… Предлагам една от точките за успешна интеграция да предвижда безплатно ползване на Българската Железница и общински апартаменти със стени. От където и да го погледнеш последното ще е крачка напред, предвид това, че до сега са живели в колиби без стени и повдигнати от земята на колове. Каквотои да си правиш – всички го виждат, на живо. Дето се вика като на Еич Ди, брато.

При преговорите може да се борим да им придобием и националния домейн, който е .ki. Така ще назрее едно широко поле за изява на всички търговци и предприемачи, като предвиждам само малка част от широката употреба: krastavi4.ki, piper.ki, kartof.ki, patladjan.ki и други мутренски имена.

Освен да бъдат учители по английски и тунгаруански веднага ще им направим една малка оранжерийна плантацийка с палми, да си извличат палмово масло както преди, и да си правят мебели. Супер екзотично! След това ще ги продаваме на 18-торна цена на снобарите и псевдо-висшия ни елит. 

Скрита полза обаче за цялата ни държава ще бъде 16%-ния естествен прираст на тези наши, бъдещи събратя.  Така ще можем горе-долу да пооправим нашия отрицателен -0,796% прираст и да не се редим вече до страни като Сирия и Йордания, поне по този параметър.

Не лош план е да се балансира по равно масата свежи данъкоплатци из 10-те най-големи града по население – Шумен, Добрич, Сливен, Плевен, Стара Загора, Русе, Бургас, Варна , Пловдив и София. Като тайно ще бъде назначена комисия, която да отчете степента на толерантност по региони.

Друг план за интеграция може да предвиди да локализираме гостите в Шумен, както предложих още в началото. Те ще се пръснат по околните градове и села, Никола Козлево, Каспичан, Памукчи и т.н. и Шумен ще скочи от десетото място, направо на четвърто по население. Само на крачка зад Бургас, а и като ги накараме да бачкат здраво, ще може да възродим земеделието в Добруджа. Все пак тука всеки гледа на хляба мекото и на никой не му се оре. А и да има желание човек да оре, държавата го смазва с уникалните си бюрократщини, такси, процедури, години време за разглеждане на документи, пари за рушвети и още неща от километричния списък на лелката от трето гише.

 

Всъщност основната цел на безподобното ми словоизлияние беше да обърна внимание върху ценностите, и как всеки се влияе малко или много от тях. Как те ни биват налагани и настава една надпревара по тази тема, която задоволява единствено и само търговците. Е, и егото на клиента естествено, който съвсем лееееко е поставен в подобна конкурентна среда. И въпреки формaта на текста, в никакъв случай не съм искал да подценявам или омаловажавам Кирибати с неговото население. Може би съвсем малък шарж, ей-така.. за разкош 🙂 Вярно, че в Кирибати примерно да имаш 8 овце вероятно може да е признак на величие и могъщество… Или да имаш жена с най-камбест нос, или нещо друго. Все пак, накъде е един народ без ценности. Интересно ми стана как живеят тези хора, какво нямат и какво имат спрямо нас. Как губят земята под краката си (буквално) и какво става с техните ценности, какво става с техните приоритети и планове? Всъщност какво ще стане с тях?

В статията на Горичка има по-подробна информация -> Островна държава си търси нов дом.

 

parti agencia

AddThis SVEJO.NET facebook twitter Lubimi.com Dao.bg Digg.com Ping.bg Pipe.bg Web-bg.com send to email web2PDF convert and download print friendly