май 272010
 


митинг пред Бусманци

митинг пред Бусманци


Изкопирано от : полетът на костенурката

На 6 юни, 2010 (неделя) от 11 до 13 часа в Бусманци (квартал на София), пред това, което официално се нарича „Специален дом за настаняване на чужденци“, което ние по-често наричаме „Концлагера Бусманци„, и което Иван Кулеков нарече „Българският Гуантанамо“ ще се проведе митинг. Общината е уведомена за митинга.

Този митинг не е организиран от политическа сила, а от група граждани и държим да остане граждански, а не политически. Независимо какви са политическите ви възгледи, можете да участвате в него като граждани, на които не е безразлична съдбата на чужденците в България.

Защо подкрепям този митинг:

1. Защото в нашата страна незаконното задържане на чужденци се превърна в обичайна практика.

2. Защото законите ни се нуждаят от промени, които да дадат право на чужденците в България да имат достъп до образование, здравеопазване и легален труд, както и право на личен и семеен живот – същите неща, които и българите в чужбина искат за себе си, а освен това и получават в много страни. Ако искате да подкрепите промените в закона, подпишете тази петиция.

3. Защото задържаните в дома в Бусманци не винаги научават причините относно задържането им там, нито пък знаят за колко време са задържани. Защото условията в дома не им позволяват да получават навременна и адекватна медицинска помощ, психологическа подкрепа, образователни и юридически услуги, достъп до Интернет. България може да не е богата страна, която да им осигури всичко това + нормални битови и санитарни условия, но би могла да позволи редовен достъп на доброволци, които да осигуряват безвъзмездно всички тези неща.

Повече информация за официалния инициативен комитет и официалните искания, така както са написани в уведомлението до кмета на софийска община, посетете блога на Светла Енчева. Ето и Фейсбук страницата на събитието. Моля, не се записвайте за участие в него, ако нямате възможност да участвате. Организаторите имат нужда от реална обратна връзка за броя на участниците, а не виртуално напомпване на инициативата. И все пак, ако смятате, че ваши приятели биха проявили интерес, препратете им информацията.

Mожете да сложите бадж за митинга в блоговете си: картинка, върху която кликвате и отивате на Фейсбук страницата на протеста:

<a href=“http://www.facebook.com/event.php?eid=120198714682210″ target=“”blank”“><img src=“http://lydblog.files.wordpress.com/2010/05/illegal-badge-small.jpg“ alt=“Митинг пред Бусманци“ /></a>

Как да стигнете до Бусманци? Засега открих това:

„Транспорт до Бусманци: маршрутка 35, върви от Люлин по Стамболийски – Руски Паметник – НДК – Цариградско – Дружба и после Бусманци, спира директно пред затвора. Маршрутка 19 и тя минава през Бусманци, но не знам къде точно. И също автобуси, които се взимат от Дружба – 8,10,14.“

parti agencia

AddThis SVEJO.NET facebook twitter Lubimi.com Dao.bg Digg.com Ping.bg Pipe.bg Web-bg.com send to email web2PDF convert and download print friendly
апр. 302010
 

Искрени адмирации към Лидия Стайкова, Светла Енчева и всички останали, които повече или по-малко приеха присърце каузата за нехуманното отношение на страната ни към една бременна бежанка. Широкия обществен отзвук, които получи въпросния случай изглежда ще има някакъв ефект. Дано!


От: Блога на Лидия Стайкова

Новини за Аревик

Благодарение на гражданския натиск Аревик беше преместена от стая с 8 души в самостоятелна. Това, обаче, не подобри достатъчно положението й в Бусманци. За подробности вижте интервюто с нея от миналия ден.

Вчера Аревик е започнала гладна стачка с решението да не отстъпва докато не я освободят от Бусманци. Новината е отразена от БНР, Агенция Крос, Труд, 24 часа и др.

Към  нея се присъединяват с гладна и жадна стачка пред полицията в Монтана нейният любим Давид Артюнян, майка му Светлана и неговият баща Гагик.

По-късно в Бусманци отива арменският посланик, който разделя проблема на Аревик на юридическа и хуманитарна част. Той няма намерение да се намесва в юридическото разрешаване на проблема, тъй като то е от компетенцията на българските институции, но е готов да се ангажира с хуманитарната част; заявява, че ако Аревик е съгласна, ще подаде молба до българските институции да й разрешат да напусне Бусманци и се настани на адреса в Монтана, където тя е живяла. Там тя ще може да чака решението на съда във връзка с молбата й за получаване на хуманитарен статут – нещото, за което настояват досега ангажираните със случая граждани.

Радваме се, че арменският посланик пое ангажимент да помогне, тъй като преди него в Бусманци имаше друго посещение от арменското посолство, по време на което Аревик беше притискана да замине за Армения, въпреки че има право на свобода да дочака съдебното решение.

В резултат на посещението на арменския посланик вчера вечерта гладната стачка беше прекратена.

Някои граждани смятат, че Аревик и Давид следва да бъдат незабавно прогонени от страната. Бих им препоръчала да се запознаят по-подробно със случая и така да осъзнаят, че едно шестгодишно дете не може да отговаря за решението на родителите си да емигрират. Когато това дете израстне в новата страна и навърши възраст, в която то следва да продължи образованието си в гимназия, това му е отказано, въпреки че родителите му и сетсра му са законно пребиваващи в страната. От него се очаква да отбие военна служба в страната, в която е роден, но която не познава, тъй като е израснал в България. След заминаването му от България го очаква 10 годишна забрана за връщане в нея. Представете си това да се случи с вашето дете – да бъде прогонено за поне 10 години от страната, в която живеете, в която е израснало и да бъде изпратено в страна, в която няма близки, чийто език не владее. Ето какво се случва ако подкрепите детето си да остане в страната, която чувства като своя.

Защо Аревик настоява да живее в България? Защото тя смята, че домът е там, където е съпругът й. Според нея, Давид следва да остане в България, в която има близки и е добре адаптиран, за да може успешно да се грижи за семейството си. Така смятат и родителите на младото семейство.

Най-новото (от Агенция Крос): Арменският посланик ще представлява Аревик пред българските власти. Адвокатът й ще изготви нужните документи и ще ги предаде на посланика. Целта е Аревик да бъде освободена от Бусманци и да се върне в Монтана, където да чака решението на съда.



parti agencia

AddThis SVEJO.NET facebook twitter Lubimi.com Dao.bg Digg.com Ping.bg Pipe.bg Web-bg.com send to email web2PDF convert and download print friendly
апр. 192010
 

Преди няколко дни Светла Енчева писа за Аревик – момичето от Армения, което от няколко години общува по Скайп с Давид, който живее в България. Аревик пристига в България, за да живее със своя любим, но поради бюрократични причини не може да се омъжи за него. След като забременява, поради особено тълкувание на нашите закони попада в „дома“ за Бежанци в столичния квартал Бусманци – нашенски вариант на концлагер, за който съм писала и друг път.

Аревик не е заплаха за националната сигурност – не само заради тежката си бременност, която протича в нечовешки условия. Въпреки това, подобно на много други хора (включително болни и малки деца), тя ще остане там, без да е извършила престъпление, ако никой не й помогне.

Ако бъде освободена, Аревик ще живее у родителите на приятеля си, където ще я издържат и ще се грижат за нея. Има кой да й предостави юридическа помощ.

Как можем да помогнем ние? Като окажем обществен натиск върху някои институции. Практиката показва, че в подобни случаи у нас тази стратегия е била успешна.

Можете да прочетете историята на Аревик в блога на Светла – ТУК, а ТУК да чуете радиопредаването посветено на случая, да видите снимки на Давид и Аревик, както и да прочетете примерно писмо, което можете да копирате и изпратите в подкрепа на Аревик, а също и адресите, на които можете да го направите. Ако се интересувате и от други подробности, например защо задържането на Аревик е незаконно, хвърлете око и на коментарите при Светла, както и в блога на Правната клиника за бежанци и имигранти.

Според Светла е по-добре да изпратите хартиено писмо, за да го заведат под номер и да се чувстват задължени да отговорят, но доколкото ми е известно, същото важи и за електронната поща. Друг е въпросът дали институциите могат да си позволят да се направят на разсеяни и да не отговорят. Мисля, че този вариант е най-възможен с обикновеното хартиено писмо, за което никой от нас не може да докаже, че е било получено. За мен по-надеждните варианти са хартиено препоръчано и електронно. Как мислите?

 

От: Блога на Светла Енчева

С общи усилия бяха установени три начина да се изпрати писмото – чрез тази форма и на адреси rdvrmon@net-surf.net и police@net-surf.net. За по-сигурно използвах и трите.

РДВР – Монтана са оставили и адрес (ако предпочитате да пратите на хартия) и телефон (ако искате лично да ги попитате защо държат Аревик в Бусманци):
ОД“Полиция“- Монтана
пощ.код 3400
гр.Монтана
бул.“Александър Стамболийски“№2

тел.: 096/ 396 396

Това е първата стъпка. Ако нямаме успех, предлагам после да пишем и до други институции.

UPDATE: Току-що ми се обадиха да ми кажат, че е за предпочитане да се пращат хартиени писма, защото институциите са длъжни да ги заведат с входящ номер и да им отговорят. Затова ще пусна писмото си с обратна разписка и ще помоля и вас за същото.

parti agencia

AddThis SVEJO.NET facebook twitter Lubimi.com Dao.bg Digg.com Ping.bg Pipe.bg Web-bg.com send to email web2PDF convert and download print friendly