апр. 242012
 

 

Много голямо разочарование от манастира като манастир. Иначе +1 място за събиране с напиване и нощувка.

Манастира е разположен на много красиво място, двора е прекрасен – със студена чешма, готина люлка за която има и поверие, маси с пейки, барбекюта, чеверме и още маси с пейки. На централно място се вижда старият храм, който все още е отворен и точно до него по-голяма бяла сграда, която е „новият храм“. Така и така сме още в двора да обясня каква е картинката в момента – две или три семейства с дечурлигата, които кряскат и търчат напред-назад дивашки. Семействата седнали на една маса и спокойно пият бири, като в комплект с това едните даже си имаха огромна немска овчарка, която беше вързана до тях, а после я пуснаха да може да си образува „твърдото аки“ по-нагоре в двора. Липсваше само гърмяща, кръчмарска турбо чалга и да се пекат кебапчета на едно от няколкото барбекюта.

„Новия храм“ още отдалече нещо не ми се стори наред, а вътре – съвсем. Рисунките по стените едни лъскави и изкуствени, дето не съм виждал такива. Вкарани в тях нашенски фолклорни мотиви, наредени разни играчки и фигурки от битака с брукат – лъскави, станиолени, модерни, кичозни – всякакви. От всички икони имаше само една рисувана пред ковчежето за дарения и то на гърба й пишеше, че е дарена от някакво семейство. Всички останали икони бяха отпечатани на принтера и турени в рамка все едно съм си ги отпечатал на мастиларката вкъщи. Много грозна картинка. Ужасна и отвратителна! Никакъв храм не е това, просто вероятно са го скалъпили на две на три за да отчетат дейност и да могат спокойно да си ползват манастирските земи.

Тъй наречения Струпецки манастир вече го няма… вероятно отдавна го няма.
Има една екстравагантна кръчма, където да идеш с приятели, да слушаш чалга, да се на напиеш безпаметно и да повръщаш зад „новия храм“. Сутринта удряш едно шкембе за отскок, вкарваш и една бира, щото нали клин-клин избива, и си заминаваш. Супер място за напиване с компания, но тук за манастир вече въобще не може и да става дума.

п.п. Такова нещо съм виждал в Батошевския мъжки манастир – влязохме в двора, а вътре наспрени коли, някакви семейства по джапанки щъкат насам-натам и пекат кюфтета. А попа стоеше на терасата на втория етаж пред някаква голяма маса с манджи и едвам гледаше.

п.п.2 На връщане минахме под дъгата. Нямаше тролче с гърненце жълтици тъй, че трябва да се наблюдавам за разни странни изменения  🙂

parti agencia

AddThis SVEJO.NET facebook twitter Lubimi.com Dao.bg Digg.com Ping.bg Pipe.bg Web-bg.com send to email web2PDF convert and download print friendly
апр. 192012
 

 

Още докато пътувахме към заветния Струпецки (Тържишки) манастир случайно се минахме през село Курново. Всъщност GPS-а ни прекара от там. После се оказа, че има по-добър път за минаване, но както се казва – всяко зло – за добро. Видяхме някакви интересни, стари постройки и спряхме. 

Оказа се, че тук Васил Левски е провел заседание на местния революционен комитет през 1872г. Полу-разрушена постройка, която преди е била хан се оказа заключена и нямаше как да влезем, а и нямаше никой наоколо, който да разпитаме. Само успях да щракна една снимка вътре.

Доста по-интересна се оказа другата сграда в отворения двор – храм „Св. Архангел Михаил“. Нямаше абсолютно никой, само тишина и спокойствие. Вътре беше уникално – личеше си, че е автентично и не е лустросано. Дъските скърцаха под краката ни, миришеше на тамян и свещи, имаше оставени някакви книжа, свещи за припалване на самообслужване и никъде нямаше манастирски цени. Колкото оставиш -толкова. Надзърнах зад иконостаса – при олтара, до последно мислех, че поне там има човек. Не посмях да вляза, не знам защо. Честно казано си беше малко плашещо – то се вижда и на снимките.

Яд ме е, че не останах повече на това място. Още с влизането усещаш, че е запазена вярата и духа на храма и не те чака някаква отегчена касиерка да ти вземе стотинките. Така или иначе ще ги дадеш ако искаш.

Тук е друго. Усеща се времето… всичкото това минало време е пропито навсякъде, виждаш го, пипаш го, можеш да го вдишаш. Това може да се изпита на много малко места. От десетките манастири, храмове, църкви, където сме ходили го е имало едва на 2-3 места. Това усещане за истина, за вяра. Честно казано не съм някакъв набожен, но на такива места духа влиза през кожата ти, през цялото ти същество, обгръща те и знаеш, че това място е истинско, непокварено и пази в себе си своите тайни.

Ако имате път към село Курново – минете през манастира. Ако нямате път – разходете се до там.
Това, което е тук е много повече от всички лустросани и захаросани манстири, пълни със снимащи китайци и цигани, които продават китайски кръстчета на връвчица като на Рилския манастир. Или барбекюта, където угоени мъже с още по-угоени жени си правят излет с кучето и дечурлигата – каквото видяхме в Батошевския мъжки манастир (Батошевския Девически манастир е съвсем друго нещо, също уникално място).

Можете да идете и до Струпецкия манастир – там пък ще видите всичката глупост накуп.

 

parti agencia

AddThis SVEJO.NET facebook twitter Lubimi.com Dao.bg Digg.com Ping.bg Pipe.bg Web-bg.com send to email web2PDF convert and download print friendly