апр. 092013
 

galaxynote2Благодарение на приятел от PolyComp успях да прекарам няколко дни в компанията на един тестови Samsung Galaxy Note II. Честно казано се бях засили към този модел… естествено щях да изчакам да му стане малко по-нормална цента, но си го бях набелязал като един от фаворитите ми.

Какво осъзнах като го поносих в джоба си? Това категорично не е за мен! От сега предупреждавам, че псевдо ревю-то е изключително пристрастно и необективно. 🙂

+ Има страхотна (за телефон) 8MPx-ова камера и почти 2MPx предна камера. 

+ На четириядренния Exynos 4412 (1.6GHz) не може да му се опре нищичко и веднага сервира поискания ресурс.

+ Супер responsive – реагира на мига, пречертава дисплея без грам да се замисли.

+ Удобен е за държане и достатъчно голям за удобно писане и браузване.

+ Удобен стилус с бутон за маркиране, усещане на близост, което пък в комбинация, прави чертането и рисуването преживяване със съвсем реалистични усещания.

+ Уникален… не, не СУПЕР УНИКАЛЕН ярък, контрастен и цветен дисплей. Не съм виждал толкова „жива“ картина. Дисплея е просто изключително яката работа. Не вярвате ли? Идете в някой телеком-ски магазин и пуснете от вградените клипчета. Вярно, че са „напудрени“, ама няма такъв дисплей, който да ги покаже по този начин. Наистина!

 

Мисля, че не се сещам за други минуси, освен за един… ще го обясня по-подробно.

– Твърде голям дивайс за моя начин на живот. Вярно, че работя на бюро, но обичам телефона ми винаги да ми е под ръка. Това означава, че когато си се ровя по колата – телефона да ми е в джоба, когато карам байк вечер в града, из Витоша, през парковете или когато просто искам да скачам от скокчетата в Южния парк – тоя телефон искам да ми е в джоба, когато разхождам кучето, разглеждам руини, древна крепост или друго телефона е в мен.

Не, не, че ще ми тежи или ще ми убива или ще ме кара да се чувствам некомфортно. Достатъчно е тънък за да не се усеща натрапчиво. Просто е твърде голям за боравене с една ръка и то в движение. Било то с байка или с колата.  Може и аз да греша или просто да не съм свикнал, но ми се стори непривично да го отключи човек с една ръка и да набере номер или да сърчне в адрес буук-а докато следи пътя примерно и гледа телефона да не му се изплъзне.

– Предпочитам ако изгубя или счупя телефон, цената му да е сравнително лесно прежалима. На тоя етап Samsung Galaxy Note II е около 1000 лв., което не попада в категорията ми за лесно прежалима цифра на тоя етап 🙂

(-) Не знам дали това е точно минус и дали някое устройство от този тип може да го детронира, но все ми се е искало телефона в джоба ми да прави перфектно гладки снимки  с качеството на DSLR… Е, Samsung Galaxy Note II не го може, но това едва ли ще стане скоро.

Това е… реално това вероятно не са някакви фрапиращи минуси и за някои сигурно са нещо маловажно. Вероятно работата и усещането на този 5,5 инчов дисплей е въпрос на навик, тренинг, сръчност или просто свикване. Даже съм сигурен, че е така.

Като цяло устройството е страхотно във всяко едно отношение. Ако имате възможност – прекарайте ден с него в джоба с 6-7 входящи и изходящи разговора и ще разберете дали това е вашият телефон. Не случайно го наричам през цялото време телефон… за мен все още това е основната му функция, а останалото са екстри. Иначе спокойно може да бъде съвсем пълноценен таблет, който няма да ви лиши от нищо.

 

Малко снимчици от  Samsung Galaxy Note II. Преконвертирани са, така, че да не се вземат за представителна извадка… нали казах, че това е псевдо ревю 🙂

 

parti agencia

AddThis SVEJO.NET facebook twitter Lubimi.com Dao.bg Digg.com Ping.bg Pipe.bg Web-bg.com send to email web2PDF convert and download print friendly
сеп. 212009
 

След няколко дни отсъствие ей ме на, пак тук с малко нови идеи, които се надявам да имат бъдеще. Всъщност те бъдеще ще имат със сигурност, но някак да бъдат поне малко полезни някому… стига ми тази награда, дето се казва 🙂


Старанието за максимална подреденост на всичко що е цифровизирано (албумите ми от снимки, набора ми от любима музика, новият софтуер по категории и т.н.) доведе до създаването на тези нови категории, нови подкатегории и леко преструктуриране в блога ми.

Най-новите: „- да видиш… и „- да чуеш… се основават на страстта ми към музиката и филмите. Мисля да споделям някои и друг готин филм или някоя нова или стара (но златна) песничка.
Много е тъп момента, в който ти се гледа наистина някой ценен филм. Уморен си от комерси, драми или нискобюджетни полу-филмови продукции. Много често ми се случва да се ровя насам-натам, да чета кой филм е готин, да следя къде, какъв рейтинг има и т.н… а искам точно в този ден да си почина максимално (което се случва рядко)  и да се отпусна пред някой страхотен филм с купа пуканки. 😐

Така де. Ще има импровизирани мини-ревюта и оценки на разни интересни филми + песнички, които са ми направили сериозно впечатление или златни класики, които никога няма да „умрат“.


п.п. …а за музиката… като се сетя че имаше един период, когато песничките, които сме въртяли по купони влизат в дискотеките чак след 3-4 седмици…  еххх… 🙂

AddThis SVEJO.NET facebook twitter Lubimi.com Dao.bg Digg.com Ping.bg Pipe.bg Web-bg.com send to email web2PDF convert and download print friendly